автор: yulianaiseva

Не заспивай!Навънка е лято,
кърши чудно гореща снага
по соленият пясък от злато
и се люби със всяка дъга.
Събуди се!Навънка е светло.
Нека видим рибарския браг
пазещ стъпки от моето детство
за целувки на някой моряк.
Не заспивай!Мъглата поглъща,
лодки Шабленски, морски дъна.
Там угасва и моята къща.
Прегърни ме!Сега съм сама.