автор: alipieva

Да бях се влюбила във друг!
А аз, във тебе, та във тебе!
Отчаяният бивш съпруг,
бащата горд, на синовете си.
Да бях помислила, че ти
си просто зрителна измама,
прочетен вестник-жълт, или
сълзлив герой от „Лична драма”.
Да бях повярвала, че аз,
забравила съм да се влюбвам.
А те видях – иконостас,
пред който само се погубвам.
Да бях усетила, поне,
че думите ти са лъжовни.
Да бях, но аз, като дете,
повярвах им така безбожно.
Да бях направила така,
че да съм плаха, срамежлива.
А не, да ти крещя, крещя,
че те обичам като дива!
Да бях, ама не бях, нали?
Излъгах се за Сляпата неделя.
Ти, с Видов ден ме награди,
да ме боли и за да полудея.
Да бях! Защо не бях? Сега
въздишам само и те боледувам.
И примирявам се с това,
че спомените ще ме излекуват.

ЛЮБoff