Гроздето
до устните ти
беше сладостно,
небесно,
кристално-бледо,
но болеше...
докато зърната
се пръскаха
в твоите шепи -
диво
изгладнели.
Преливам от сок
-тръпнеща,
зрееща,
стенеща
нектарно,
шепотно
сред пръстите ,
които притискат
вятъра
по гръбначния стълб
в разклонения от
вени и изворни
крила.
Искам теб.