автор: _katerina_

Морето-тихо и спокойно,
е безбрежие греховно...
Красива,нежна синева,
окъпана във слънчева зора
на майско утро под лъчите
и галеща на вятъра косите.

Разгневиш ли го-моли се!
Ураган ще те разтърси!
И като Робинзон ще дириш брод,
Калипсо ще помолиш
да ти подари живот!

Морето силните обича,
с Посейдон на изпитание
ги то обрича
и както същи Одисей
не предавай, а живей!

Морето-синьо изкушение,
усмихва се и обещава то безветрие
и аз с душа на Капитан
поемам риска,и потеглям с плам.

Ще търся брод за моите мечти,
дъгата ще достигна и ярките звезди.
И там,където залеза изпраща го зората,
с опънати от вятъра платна
потегля кораба на моята съдба!