Земята, в която ще легнем,
чака ни мъдра и млада.
Погледът, с който те гледах,
от звездите откраднах.
Малко ми трябваше аз да съм –
там не посмях да се връщам.
А от удобното лазене
крилете ми се прекършиха.
Днес съм такъв – истеричен,
празен и смешно измислен.
И вместо сбогом, обичам те,
пиша в писма до поискване.