автор: lita

Пред лагерният огън аз седя
и от топлината му се сгрявам.
И единствено звездите във ноща
тайничко ме наблюдават.

Огънят е силно изкушение
и ръка протягаме към него.
Макар да знаем,че е прегрешение,
изгаряме подтиквани от собственото его.

Той се ражда от жарава
в него е опасността голяма.
Крие се там винаги измама,
доверие му никой няма.

Но пак остава сила велика
горяща в дълбока яма.
Сила,може би непобедима –
от теб зависи дали е там или я няма.