автор: dara33

Скоро една приятелка ми каза, че вярва в прераждането. Замислих се. После се попитах дали това не е поредната заблуда за нас, защото ни е трудно да приемем факта, че после ни няма изобщо. Живота, както винаги е една голяма загадка. Толкова колкото и смъртта.

Вярвам ли? Мълча и с пръст навивам кичур от косата си. Винаги го правя щом се усещам напрегната. Усмихвам се на мойта приятелка. Тя грее. От очите й струи светлина. Казва ми:
-Хората, имаме неограничени възможности.
-Да така е, но съмнението остава. Никой не се е върнал от там. Нищо, че има книги, в които говорят какво ли не.
-Знам, че прераждане има- тропа с крак тя и започва да ми разказва.
Всичко казано ми звучи, като хубава измислица или странна приказка, но чуйте и вие.
Белла е сестра и работи в реанимацията. Там има тежки случеи. Гледа смъртта всеки ден. Всичко се случило през един тъжен есенен ден. Приели една жена по спешност. Тя не дочакала утрото. Умряла. Оставила дете на 8- 9 годинки. Съпругът много плакал. Проклинал живота си и съдбата си. Не се примирил. Всеки ден ходел до болницата и разпитвал сестрите за жена си и последните й думи. Тогава Белла си спомнила, че преди да издъхне тя била казала:
-Нека отиде при леля Мария. Там ще ме срещне.
Тогава на Белла се било сторило, че това е някакво бълнуване. После го осмислила и предала, като информация на чичо Марин.
Всъщност чичо Марин не бил в първа младост и станал баща доста в напреднала възраст. Дори си мислел, че ще изпревари жена си, но уви...
Смъртта не пита. Никога и никой.
-Чичо Марине, къде е тази леля Мария? попитала Белла.
-Това е стар гроб. На една нейна леля. Ще отида.
После довел детето в болницата и помолил да го гледат. Нямало кой да се грижи за него. Сестрите го взели в сестринската стая. Маргаритка била сладко дете. Много усмихнато и мило.
-Сестро, вие вярвате ли, че мама си е отишла завинаги?
Белла мълчала. После казала:
-Не вярвам, че някой си отива завинаги. Ние имаме неограничени възможности. Винаги се връщаме там, където е сърцето ни.
Дори и не подозирала, че е достигнала до голямата истина. Това било онази истина, която не винаги се предпочита или признава от неверниците.
Маргаритка седяла в стаята при сестрите и играела с една кукла,а чичо Марин отишъл на гроба. Било обедно време. Есента била натрупала листи, като жълти сълзи по паважа. Всичко плачело. Времето. Очите на чичо Марин ронели сълзи по изгубената съпруга. Приседнал на гроба на старата леля и изведнъж чул глас:
-Мойта душа е тук. Ще се върна. Потърси жена на име Таня. В нея ще се преродя и ще бъда до вас. Обещавам...
Чичо Марин си глътнал езика от страх. Прошепнал:
-Защо пожела да се видим тук на гроба на старата ти леля?
-Така ми казаха ангелите. Този гроб е благословен. Сега върви в болницата. Чакам те.
Всичко притихнало. Дори вятъра спрял да вие. Листата се укротили, като момичета пред беля. Чичо Марин със ситни стъпки се върнал в болницата. Лицето му било жълто пожълтяло от страх.
-Сестра, може ли да поговорим?
Белла се съгласила и поговорила с него. И тя се зачудила на несвързания му разказ, но после се сетила за една Таня, която била в кома от две години. Дори била в съседна стая. Какво било учудването й когато разбрала, че Таня се е върнала към живота!
Чичо Марин не се отделил от леглото на тази на пръв поглед непозната жена. А тя с отварянето на очите си попитала:
-Къде е Маргаритка?
Прераждането е доста спорен и интересен въпрос, но има ситуации, в които като че се отключва нещо по- силно дори от смъртта. Тогава чичо Марин намерил жена си отново. Белла повярвала сто процентово, че има прераждане, а аз слушам историята и все се питам къде е истината и къде е измислицата.
Всъщност вярвам на приятелката си. Вярвам и на чичо Марин, който познавам и виждам, че живота или смъртта е направил подарък за него и детето му.
Ходя по улицата затрупана в жълти листа. Къпя се в море от есен и размишлявам върху прераждането. Има прераждане. Случва се понякога. После очите ми потъват в синьото небе очаквайки отговор от звездите.
Белла работи и спасява животи. Дарява надежди. Обичам я. Чичо Марин е щастлив с Таня и отглеждат детето си. Чудото посещава и простосмъртните.
-Ало, Белла исках да те чуя- казвам по телефона на приятелката си.
-Да, кажи мила моя?
-Благодаря ти Белла. Твойта вяра е силна и даде и на мен частичка. Дано повече хора повярват в чудесата.
Белла мълчи. После усещам, като пуканки в микровълнова тропането и нетърпението й да й кажа още нещо. Прошепвам:
-До скоро и вярвам! Обичам те.
...
От тогава са минали години. Чичо Марин не е жив. Маргаритка се разхожда и бута инвалидна количка в парка.
-Мамо, виж отново е есен.
Смехът на Таня се разнася и сепва птиците. Те отлитат с крясък.
Майка и дъщеря са заедно, защото силата или Бог ги е събрал отново заедно.
Прераждането е спорна величина, но има и хора, които вярват.
...
Жълтите дни носят надежда и чудеса...