автор: InsideOut

В този не се лежи.
В този се кръжи.
И не лешоядно,
а лешогледно.
Диспансер -
"Души за рециклиране".
За този няма направление
нито клинична пътека.
Не се поемат нито поделят
разноските по лечението.
С диагноза - кауза пердута.
Така се приема в приюта.
Нещо като диспансер,
нещо като хоспис,
нещо като психо,
нещо като туб,
нещо като сметище,
нещо като крематориум
за утрепани души.
Иди, че си харесай нещо.
А казват някои умеели
да си направят
от нищо - нещо.


П.П.
Това стихо е инспирирано от Нещото, дето не престава да се мята в мен въпреки и напреки всичко в акомпанимента на жигосаното в съзнанието ми стихотворение на Д-р Йонков ->

* * *
Приятели, към вас отправям зов
Пазете се от НЕЯ самотата
Тя дава всекиму покров
но после взема ти душата

И на пазара за души
със спомени, с мечти търгува
Не се обсебват ценности, нали
Затуй и никой нищо не купува.