Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 408
ХуЛитери: 0
Всичко: 408

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаУбиец по съдба
раздел: Разкази
автор: sheherezada

Нямах намерение да го убивам.Не.
Въпреки това наврях дулото на пистолета ми и го гръмнах.
В Упор.Без да трепна.
После с плавни движения се върнах назад и седнах на люлеещият се стол.
Почувствах оловна тежест слизаща все по надоло в гърлото ми,
задушавах се от себе си.
Мълчах.Обездвижена.Дишах все по хладнокръвно.
Тогава станах и го изнесох на ръце.
Върнах се отново на мястото си,
където се беше застоял мириса на убиец.
Бръкнах в джоба си и извадих писмото.
Писмото от Анабел, в което тя ме наричаше "Добрият човек с лошите намерения."
Сгънах пожълтелия лист и го прибрах обратно в джоба си.
Аз ли бях?Кой бях аз?Какво исках?
Тези въпроси се разхождаха като кръвожадни псета искащи просто отговор.
Реакция, достатъчна за засищане,
но отговор така и не намирах.
В главата ми се беше запечатала единствено физиономията на гладното куче,
което с влажни очи ме молеше да го пощадя.
Премръзнах от тишината, която като копринен шал,
ласкаво ме обсебваше и ме влудяваше.
Чувах само ромоленето на листата,
тацуващи прощален танц, в чест на смъртта.
Пред мен се зададоха цяла глутница от мършави,
неохранени псета, жадуващи за възмездие, което така и не получиха.
Всичките ги гръмнах.
Телата им като ненужни носни кърпички хвърчаха из въздуха,
който се бе пропил от миризмата на
пресен барут.
Аз ли бях?Кой бях аз?Какво исках?


Публикувано от alfa_c на 01.07.2009 @ 21:01:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   sheherezada

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

26.05.2022 год. / 05:26:53 часа

добави твой текст
"Убиец по съдба" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Убиец по съдба
от diva_voda на 02.07.2009 @ 09:10:21
(Профил | Изпрати бележка)
... какви са тези зловещи думи, Шехерезада? ...
не си ли омайница по съдба:)))

Хареса ми всъщност , поздрави!


Re: Убиец по съдба
от sheherezada на 11.07.2009 @ 08:48:08
(Профил | Изпрати бележка)
не може винаги да се усмихвам и сякаш нищо не е.като се ядосам съм такава.точно такава.

]