автор: Razumna

Да, виждам те - полуразсънен,
улавяш погледа на своята съпруга,
прегръщаш я, целуваш може би,
с желание ръка прокарваш по младото й тяло,
заслушваш се - децата още спят,
поглеждаш крадешком часовника -
о, има време...

Но в тихия, семейния уют
промъква се в съзнанието ти нечуто
(неразгадана още, даже и неосъзната -
като следа от сянката на птица,
като светкавица зад хоризонта,
като тревога смътна преди буря)
мисълта за мен!