автор: purko59

Краката ú бяха пухкави бели облаци, талията – жива
амфора, гърдите ú – едри и здрави планини, шията – лебедова,
очите – синьо, безпощадно небе, а косите – спуснати върбови
клони.
А душата ú беше храм.
Прекръстих се и влязох.
Беше красиво. Като в приказка. Не трябваше да го правя.
Едва сега го разбрах.
Сега вече е късно.
Бог беше създал мечта, а аз от мечтата създадох разруха.
И няма смисъл от нашата обща печал.
Магията свърши.
Истината е мъртво вълнение, в което се давят най-добрите
плувци.
Най-лошото е, че не мога да плувам. Защото съм роден в
планина. И никога не можах да достигна облаците – пухкавите
и белите. Нито амфората, нито върховете на планините, нито
шията – лебедовата, небесните безмилостни очи, спуснатите
коси ракитови...
Отивам си. Като залез след топъл слънчев ден, – за да ви
прегърна с безкрая на една несбъдната мечта.
Другото – луната и звездите ще разкажат.

16 юни 1999 г.