автор: alipieva

Дотежах ти - разбрах,
то пък хич не е трудно.
По очите – познах
и от думи оскъдни.

Уморих те , уви!
Уж си яка опора,
уж на болка търпиш,
уж си по-отговорен.

Доскучах ти, прости!
Просто спрях да ти пея.
Тишина заглуши,
песента на Орфея.

Разболях те, нали!
Да лекувам бях нужна,
твойте мъжки сълзи,
а направих те тъжен.

Натежах ти, до смърт!
Мен пък ми се живее.
Рана - в твойте гърди,
в мойте - лудост се лее.

Сбирам вече кураж,
да си тръгвам от тебе.
Даже умствен багаж,
за това не ми требе.

Уморих се и аз,
от душата ти бедна.
Погледни ме - в анфас,
че ще е за последно!

ЛЮБoff