Весело е като лято. Не че полудявам.
Чувствата си по привичка осчетоводявам.
Тук-там плюс, но съм на минус. То сефте, обаче
викам да се поразвихря. Абе, куче влачи.
Влачи се един след мене. Иска ме за нещо.
Аз си го представям легнал, във ръцете – свещи.
Еротичен ми се вижда, умрял в тая кожа.
Та му шушна: Ехоо, пича, мисията невъзможна!
Този пън май не отвързва, гледа ме съдбовно.
Да го сритам, но пък казват, не било любовно.
Неприлично било даже. А нали съм дама.
Та го пращам да се види с неговата мама.