ХуЛите » произведение "Котешка люлка"

Re: Котешка люлка
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 29.06.2009 @ 15:14:06
(Профил | Изпрати бележка)

Не мога да дойда при теб и в теб,
защото вечно там
съм.
------------------------------------
Намерилият себе си, намира Другия
и обратно:
намерилият Другия, намира себе си.

Re: Котешка люлка
от ANG на 29.06.2009 @ 15:17:18
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

ами да,
тия дни оформям в главата си Списък - на гледащите позитивно, в една посока
там си, в него, като разбиране, като усещане и пр., макар че имаш и други забежки - човешко е.
А

]

Re: Котешка люлка
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 29.06.2009 @ 15:55:20
(Профил | Изпрати бележка)

други настроения..:)
Но те са подробности...
Благодаря, че съм удостоена дори с помислянето ми за този списък!
Съвсем сериозно, не съм се и надявала! Понеже черногледа все изглеждам, но...съм синеока, всъщност;)

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 29.06.2009 @ 18:09:59
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

настроения всекиму се случват - даже и на мъжете

и последното ти парче, хъм
иначе е готино, нали е спечелило награда, ако започна да участвам в конкурси, ще се уча от теб на поезия - сериозно

]

Re: Котешка люлка
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 29.06.2009 @ 19:11:30
(Профил | Изпрати бележка)

Аз не съм печеливша карта, АНГ!:) Никак даже, повярвай ми!
От мен можеш да се учиш само на сънища...(това сериозно), не на поезия, щото не съм спечелила почти нищо. Не се и насилвам. Беше само едно поощрение, нищо повече. Но ми е скъпо с друго - ракията, за която пиша, е истинска, 70 градусова, а приятелките, с които се наричахме едно време "четирите посоки на света" (понеже сме толкова различни и свързани) съвсем реални.
Обаче се разпиляхме по света и ...така. Това им написах по повод венчалната ракия на едната далечна южноафриканска приятелка, която ракия майка и ми донесе.

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 30.06.2009 @ 16:28:44
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

мила
макар и с поощрение, все пак си уцелила ваксата
по аналогични проблеми пишат 99 процента от участващите или неучастващи в конкурси, оценяващото жури поне 100 процента е на същата вълна, та, питам те, може ли в такава ситиация страхотното парче КАМБАНИТЕ - на Омая да спечели дори поощрение

затова стоим настрана

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 30.06.2009 @ 16:34:10
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

КАМБАНА ЗА ГРЕШНИЦИ

]

Re: Котешка люлка
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 30.06.2009 @ 21:04:50
(Профил | Изпрати бележка)

Знам го това стихотворение "Камбана за грешници", чудесно е и с удоволствие го коментирах! И те разбирам, защото и аз имам подобно усещане за повечето си неща като за неконкурентноспособни... меко казано. С тези смърти и тежки страсти описани, къде ти!:) А да пиша за конкурс, по тема, за мен това не само е немислимо, невъзможно ми е просто, а е и някакъв абсурд. По някаква случайност стихотворението за приятелките ми беше написано достатъчно време преди да имам идея, че ще го пращам някъде. Велика е приятелата ми от Америка, за която още преди това пък съм писала също. Не се оправдавам:). Обяснявам. Участието ми в някои конкурски не е амбиция, а своего рода игра житейска, лотария. Да проверя дали "ставам" изобщо, да проверя дали схващам що е това "поезия", не че ние пишещите и журиращите ще кажем последната дума-не. Времето ще отсъди, но засега е така: спорно, условно, понякога дори нечестно сякаш...с тази безсмислена надпревара, с критериите неясни, с недобрите, според мен, тенденции в използването на словото (не говоря за литература тук, а за душа!). Играем си, добре, и е интересно, докато не се взимаме на сериозно и сме отговорни.
Иначе съм човек, който се е отказал от много неща в живота си по най-безразсъден начин и изобщо не съм от успяващите и печелищете конкурси нито в поезията, нито в други дела жизненонеобходими ми и дори въпреки това, че даже и за любовта си не бих се борила усърдно:). Просто ненавиждам състезанията в живота (казвала съм го вече и тук в отзиви някъде, както и лично на приятели). Много пъти са печелили срещу мен служебно:). Ставам и си тръгвам, и толкова! Бог бавно и методично ме водеше в обратна на оживените магистрали посока. Е, сигурно имам още трески за дялане, заради които ме чакат нови уроци, но достатъчно такива съм минала, някои от които и след абсент, вярвам, няма да си призная;).
Ако съм изобщо тук в сайта, ако съм пращала на някой и друг конкурс или правя нещо видимо покрай заниманията си стихотворни, е по-скоро начин да общувам чрез написаното на различни нива, с различни хора, понякога много различни от мен и въпреки товада намирам общ език, доколкото ми са възможностите. Реално обаче съм свела контактите си до минимум, съвсем съзнателно. И не очаквам нищо вече, а каквото добро ме споходи, подарено ми е!:)

Не написах всичко това на лична бележка, защото, мисля, е важно да се знае мнението ми по въпроса. Не щях да отварям дума за конкурси, понеже там е такава каша..., но Рени спомена и ...така, начена се темата. А моето място не е в нея, независимо дали съм спечелила нещичко или съм изгубила всичко:).
Нямам битки вече...

Благодаря, че ме провокира!

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 01.07.2009 @ 10:16:42
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

мила mihaela,
слушайки Uriah Heep - July Morning искам да започна с извинението, че нарушавам правилото такива теми да се коментират във форумите - забранил съм си да участвам във форуми, освен за ЧРД и за Нови книги, така че тук е единствената публична възможност да изразя частното си мнение - субективно, естествено.

Едва след последният твой коментар се досетих, че съм засегнал между другото нещо болезнено и скорошно като случка при теб - участието ти като ПСЕВДО-член на ПСЕВДО-жури в един ПСЕВДО-конкурс, където, меко казано, си била УПОТРЕБЕНА...

Не времето отсъжда, както ти пишеш, нито пък критици, членове на жури, било те и професионални. А на въпроса КОЙ, или КАКВО, бих казал моето мнение по-късно, ако то представлява интерес. Отговорът частично се съдържа в написаното от теб -

Играем си, добре, и е интересно, докато не се взимаме на сериозно и сме отговорни.

Това беше цитат. Критериите са ясни, а не неясни...

Сега, продължавам с една твоя сериозна заблуда, най- вече защото е сериозна за мнозина. Става дума за сбъркана посока. Принцип. Мнозина си мислят, че са добри поети, но за да бъдат признати е необходимо солиден критик да ги забележи и оцени, после още критици, журита, награди от конкурси - престижни - и прочие. Няма такова животно - според мен.

Един пример, Уважаван и ценен от мен и теб поет тръгна по този път. Намери си критик с име за оценка на първата си книга и оня в дълъг 30 минути критичен доклад го направи за 5 стотинки сам да си говори. Питам, стана ли по-малко или повече Поет нашия познат. Поетът продължи в същия дух... За следащата си книга изнамери друг критик, който бе обявен от него по радиото за НАЙ-ДОБРИЯ ЖИВ ПОЕТ. Новият критик бе ръкопляскащ. Стана ли нашия общ познат повече Поет, или по-малко от ръкоплясканията. НЕ. Продължавам да го уважавам и ценя заради творчеството му, а за сбърканата посока на пътя, той сам си сърба чорбата.

Ще те оцени един критик, втори - 100 критици. Млякото на 100 крави не е овче.

]

Re: Котешка люлка
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 10.07.2009 @ 23:32:46
(Профил | Изпрати бележка)

Позволявам си и този отговор, понеже ми се струва, че мислим сходно, но може би не съм се изразила правилно предния път, та се получава съществено разминаване сякаш...

Относно кравето и овчето мляко. Или иначе казано, от девет извора вода да носим...все тая, ако няма поезия в написаното. Тук ствва дума за качествените разлики и качествените оценки, като последните да се приемат не като изкуствено създадено лице на едно творчество (визирам примера ти с уважаваниоя от теб поет), а по-скоро като оценката на читателя, отколкото на критиите. Но понякога, за голямо и мое съжаление, двете са свързани. Понякога, не винаги! И пак опираме до понятията ,,поезия,, и ,,поет,, . По-вярно е да ги усетим, отколкото да се опитваме да ги определим. Нормално е също обаче и да сверим усетеното от сбствените си сетива с усетеното от сетивата на другите. А за критиците...те имат своето място, могат и да са полезни, както е полезен добрият лекар, а лошият може дори да навреди. Но ето нещо из статия за Вл. Василев:
_________________
,,Златорог,, на Владимир Василев се превърна в списанието на своето време. ,,Златорог,, и неговият редактор воюваха почти непрестано, това бяха литературни битки, здравословни за литературата. Така Владимир Василев не допускаше нито един значим литературен факт да не бъде оценен- няма значение дали оценката бе правилна или не.,,
_________________

90 процента от публикуващите в интернет, а и на хартия, няма да станем истински литературен факт. Затова говорех, че писането е по-скоро част от особен вид общуване и себетърсене, отколкото да е истинска литературна събитийност. Иначе какво изобщо правим в интернет, заразявайки го с нашите словесни опити! Така е, независимо какво и как ни се струва, погледнато отвътре, от нашата си гледна точка, каквато и значимост да му придваме или да ни внушават, че има. Дори не важен толкова резултатът, колкото самото случване на поезия ,,там,, , ,,където,, , ,,защото,,...Ако изобщо се случи. А оценките може да не са верни, да не са изобщо точни, но те са си вид взаимодействие, което превърта колелото на поетическото търсене с поне един оборот. Дори и само това да е, не е малко.

За да не се намесвам в литературните понятия, потърсих напосоки в google на ,,литературен факт,,. Не казвам, че съм избрала най-добрите пасажи, просто търсих случайни илюстрации на свои мисли в случая. Ето още цитати.

__________________
Не трябва да забравяме все пак, че литературата съществува не заради определенията на критиците и теоретиците, а заради самата себе си или, ако предпочитате, заради художественото качество. Всякакви литературни определения, категоризации и прочие построения са вторични и малозначителни спрямо нея и ако възникне някакъв конфликт между даден литературен факт и вашите определения, трябва да видоизмените, смекчите или просто изоставите тези определения (нищо кой знае колко страшно за литературата няма да последва от това), а не обратното. Другото би било банална форма на критическо тесногръдие, самолюбие и, тъй да се каже, бавно развитие, и фактът, че тя се среща сравнително често (струва ми се), не я прави по-малко крайна и, меко казано, неуместна. В края на краищата работата на критическото мислене е да прояснява, а не да регулира. Критиците не са регулировчици, и аз познавам немалко хора, които умеят да избягват тази опасност, тъй че това изглежда не е чак толкова трудно.

,Какво е това, което не е роман, но не е нищо друго, ,Милен Русков
____________________

Всеки литературен факт предполага писатели, книги и читатели, или казано по-общо – творци, творби и публика. Литературният факт изгражда кръг на общуване, който с помощта на изключително сложен механизъм за предаване, отнасящ се едновременно до изкуството, до производството и до търговията, свързва определени индивиди в повече или по-малко анонимна (но ограничена) общност. За разбирането на творбите не е без значение, че книгата е производствен продукт, разпространяван по търговски път и по този начин подчинен на закона за търсенето и

още коментари...

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 14.07.2009 @ 22:05:25
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

мила Михаела
Провокаторче си – страхотно, браво. Цяло есе си написала!
Доста дни „пиша” в главата си” моя отговор!

Предвид на историческото значение на моите „Некуи съображения относно…” ще ти отговоря в рамките само на 32 тома, подобно на Т.Ж. – шегувам се разбира се.

Мисля, че в по-предишното ни общуване тук, поне в мен, не се беше създало впечатление за съществено разминаване. В последния ти коментар обаче може би се е получило, въпреки че ти си се опитала обратното – да подчертаеш приликите, които несъмнено има между твоите и моите разбирания.

Ще се опитам да избягам поне от две изкушения. Първото е да се налагам от позицията на силата, като посочвам с пръст „единствено вярното”. След два защитени доктората имам научната степен Доктор на науките, или по-точно казано – Доктор по изкуствознание. Това е позицията на силата. Обещавам ти, че абсолютно ще игнорирам науката и титлите – те пречат, не само в нашия случай.

Второто изкушение е да се заема с коментар на „авторитети-критици”, които все пак липсват в момента и не могат да се защитят.

Мисля си, че разминаванията ни се получават предимно по две линии:
ПЪРВАТА е терминологична. Човек цял живот се учи на това да изчиства езика си.
ВТОРАТА е същностна – засяга въпроса за обективността и субективността. Бързам да изясня същността на моята позиция: всичко В и Около поезията, касаещо нейната оценка определям като СУБЕКТИВНО – като преди последната дума поставям единствено знак ПЛЮС + - иначе казано, изключително много ценя субективността.

И така – това ще е само Въведение. Ще огранича отговорите си до първия твой цитат, където намесваш статията за Вл. Василев. Същността на моите разбирания ще ти напиша по-късно.

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 14.07.2009 @ 22:06:54
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

продължение на Въведението

„Или иначе казано, от девет извора вода да носим... все тая, ако няма поезия в написаното.”

Цитирам теб. Все още сме далече от чуждите цитати. Въпрос от мен: какво трябва да има в написаното, за да го определим че Е поезия?

Според мен – преди всичко РИТЪМ, а също вероятно и РИМИ – но не само в края на строфата, а и вътрешни рими на всяка по-ярка дума. Иначе казано – МУЗИКА. На този етап не се сещам какво в повече да добавя, надявам се че ти ще допълниш. Предупреждавам обаче, че въпросът и отговорите ми са силно провокационни – защото по късно ще ти напиша, че е несъстоятелно да се търси обективни критерии за това какво Е поезия, и пречката Е именно това Е. Последното „Е” всъщност е и терминологичен, и същностен дефект, но за това по-късно.

„И пак опираме до понятията ,,поезия,, и ,,поет,, . По-вярно е да ги усетим, отколкото да се опитваме да ги определим.”

Цитирам те. По принцип съм съгласен с теб и съм ПРОТИВ дефинициите, които, в стремежа си да обективизират, още повече объркват необятното Изкуство.

И в този смисъл, тъй като понятията ,,поезия,, и ,,поет,, са същностни в нашия диалог, ще се опитам да … дефинирам…
що е това ,,поезия,, и ,,поет,, - просто за удобство на разговора, за да имаме все пак някаква опора, макар и доста условна. Та – предлаганата от мен работна дефиниция е следната:

,,Поезия” Е състояние на духа, част от голямата магия на Изкуството, изкуството да извличаш от Не-проявеното, …

което,

облечено в думи, има за цел да предизвика образи и състояния в четящия поет–консуматор.

Забележи, че поезията е духовна по своята природа същност, обаче предимно като творческа дейност на поета. Иначе и като такава, тя може да бъде сътворена между две манджи или между две влюбвания, или дори след загуба на близък човек – БЕЗ ДА ПРЕДИЗВИКВА ДУХОВНОСТ ОТ ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ – тоест, може да бъде дори на битово ниво. С последното искам да оправдая смисълът на живот и на битовата поезия, писана между готвенето на две манджи с реална опасност втората да прегори – поезия, която преобладава не само в интернет-пространството, но е във всеки творчески съюз на поети.

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 14.07.2009 @ 22:40:29
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

Продължение ІІ

Преди да продължа, бих искал да направя обобщение, за да съм по-ясен:

ПЪРВО: аз държа да съм силно СУБЕКТИВЕН – обективност в изкуството и респ. поезията не съществуват. Субективността за мен е положително явление, защото допуска мнението и на други субекти съвсем демократично
ВТОРО: когато пишеш нещо ти го адресираш към определен кръг от хора - останалите не те разбират. Ако те разбират 80-90% от четящите, значи пишеш поп-фолк…
ТРЕТО: няма единствена истина, мила Михаела, това ти го знаеш – има ИСТИНИ. Ако пропишеш квадратно и римувано ще застъпваш едни истини, ако пропишеш в бял стих – други.

Михаела, скъпа моя,

Сега за „литературен ФАКТ” – избрана от теб поредица от две празнословни думи…

ФАКТ е понятие, с което ти и съответните литературни критици се опитвате да ОБЕКТИВИЗИРАТЕ, сиреч материализирате нещо си.

Според мен, „поезията” не може да бъде ФАКТ, а по-скоро е феномен, явление – проява в областта на Магията. В този смисъл е АКТ – а не факт, творчески акт, изява, намерение. ф…АКТ.

ФАКТор е – извикващ, инвокиращ образи и състояния, а не „отражение на обективната реалност”, както ни учи марксизма.

Без да визирам теб, тези които търсят обективност, всъщност получават FUCK

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 15.07.2009 @ 00:10:50
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

ІІ Продължение, всъщност начало на ИЗЛОЖЕНИЕТО

Ето и моята основна теза:

Явленията в изкуството не са нито познаваеми, нито непознаваеми, а просто – ИНТЕРПРЕТИРУЕМИ

И така – следва цитат от теб:

„За да не се намесвам в литературните понятия, потърсих напосоки в google на ,,литературен факт,,. Не казвам, че съм избрала най-добрите пасажи, просто търсих случайни илюстрации на свои мисли в случая.”

Тръгваш в тази посока, разчитайки да стъпиш на обективна и здрава земя. Очакваш, цитирайки многократно, че мнението на авторитетни критици е меродавно. Да, ама не!

Мила Михаела,
ти твърдиш, че
„90 процента от публикуващите в интернет, а и на хартия, няма да станем истински литературен факт. Затова говорех, че писането е по-скоро част от особен вид общуване и себе-търсене, отколкото да е истинска литературна събитийност”.

ОК. Потвърждавам. Дори добавям, че 10% от произведеното в сайта е голямо количество, ако се превърне в литература.

Обаче. Нима в литературните среди извън интернет-пространството нещата стоят по-различно?!

Само преди няколко дни бях на среща с мои бивши съученици от музикалната гимназия – випуск от преди стотина години. Сред съучениците ми беше и една поетеса, която за 45-50 години творчество бе успяла да издаде 100 – СТО – стихосбирки. Тя е известна само на местно ниво и няма да споменавам името й. ПИТАМ – тя предизвикала ли е „литературна събитейност” ?
ДА – на нивото на прегори-тенджерите. НЕ – на друго по-високо ниво. Има ли право на живот нейната поезия? Твърдо ДА – не можем без нея. Тя е направила интерпретация на поезията на нивото на 80-90% четивност, тоест, поп-фолк. Мразя го – но това си е мое субективно мнение.

На същата сбирка, в същия ресторант съвсем случайно се провеждаше годишно отчетно събрание на Съюз на БГ писатели и поети. Запознаха ме с лидерите. Наблюдавах останалите – тези, предимно жени, имаха излъчването на поетесите, които пишат между две манджи. Нормално. Нито един от присъстващите не публикуваше в интернет – поради психо-задръжки свързани с ЕГН-то. Тоест – повръщат, когато чуят думата „компютър”…

Поисках имейлите на моите бивши съученици – НИКОЙ НЯМАШЕ!!!! И се чуха псувни по отношение на интернет, компютри и прочие – от интелигентни хора на изкуството, някои от тях живеещи десетилетия в чужбина. По същото време аз написах на компютър и издадох през 1992г. първата си книга, последваха още три, и още три стихосбирки, втори докторат, хабилитационни трудове за доцент и професор, втори докторат… и около 15 учебника по инструментознание, симфонична оркестрация, Оркестрация за народни съставиИзвинявам се, че себе си давам за пример, но в случая е уместно – другите ми са връстници и в една гилдия сме.

Михаела,
Връщам се на „истинската литературна събитийност”. От терминологична гледна точка е добре и трите думи да са в множествено число…. Да оставим това. Аз твърдя, че ТИ, аз и всеки един публикуващ в интернет-пространството СМЕ литературни събитийности – има такива и извън интернета, все още, като динозаври – все едно, те не са с нищо нито по-добри, нито по-лоши от нас…Просто обществото вече не гради литературни ИДОЛИ – но това е друга дълга и сложна тема – ария от друга опера.

]

Re: Котешка люлка
от mariq-desislava на 15.07.2009 @ 22:59:26
(Профил | Изпрати бележка)

С извинение, че се промъквам на пръсти в чужд разговор, ама не можах да се сдържа.:) При толкова много въздълги коментари и продължения ми се ще и аз да допринеса за увеличаване и разширяване на безспорно интересната тематика, която ми се струва, че не е засягана досега.
Литературата като понятие според мен отдавна е придобила едно широкообхватно значение, различно от битуващото в миналото.
Литература е всичко, за което се сещаш или пък не. Да облечеш нещо толкова изхабено като понятие в стройни правила и формули противоречи на самия процес на писане, на създаване на някакъв творчески "продукт".
Не е възможно да се направи строго и ясно разграничение - видите ли, това е литература, а това не. И тук пак опирам до въпроса за субективността, който Анг е развил, виждам, до космически размери.
Когато пишеш не се питаш: кого ще обогатя с това като мисли, дали ще постигна целта си, абе това, което пиша всъщност литература ли е?
Не, писането само по себе си е сакрален акт, не някакво грозно и машинално подреждане на думи по законите на мерената реч.
Убедена съм, че повечето хора имат необходимост просто да пишат, да се изповядат един вид, пък дали някой ще сметне това за литература е друг въпрос.
От позицията на моята нищожна камбанарийка мога да кажа, че пиша, защото изпитвам вътрешна потребност и не се подчинявам на никакви съществуващи формулировки. Не си казвам - ей, отдавна не съм писала, чакай да седна да попиша вече, да не загубя тренинг. НЕ, нещо ме кара да го направя, когато дойде подходящият момент за това.
Аз всъщност не решавам с РАЗУМА си кога ще стане това.
Всичко си е поставено на една чиста интуитивна основа.

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 16.07.2009 @ 09:44:19
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

Мила Десинка,
Благодаря ти, че с намесата си ми помогна да не говоря сам на себе си… И още повече – за ценното твое мнение, от твоята камбанарийка.

Всяко твърдение е ценно и разнообразява палитрата от цветове в литературата. Под небесната камбанария право на съществуване има всичко и всеки. За теб може да е характерно писането извън формулировки, правила, канони. За друг да е обратното – да се нуждае от тях, да ги спазва и в даден момент да спре да ги спазва и сам той да създава правила. Не игнорирай и РАЗУМА – той участва в творческия процес, заедно с интуитивната ти основа и заедно с още примерно 15 различни бази, усети, рецептори, разширени възприятия и прочие – за всичко 17 се твърди че има в този етап на познанието, а не 5 плюс така нареченото „шесто чувство” Аз мисля, че не е толкова важно дали чрез разума, чрез интуицията или посредством други ФАКТОРИ се постига нещо литературно – ВАЖНО Е КРАЙНИЯ РЕЗУЛТАТ. От прагматична гледна точка не е важно котката дали е бяла или е черна – важното е да лови мишки.
При теб творческия процес започва от сакралното и отива там, където малцина могат да стигнат и да се задържат за по-дълго време. Обясненията за КАКВО Е ТО на този етап може да си обясним сравнително задоволително чрез КВАНТОВИТЕ ТЕОРИИ, ФИЛОСОФИИ, ПСИХОЛОГИИ – неща, с които са се занимавали жреците, маговете, нагуалите, шаманите преди хилядолетия, а също и днес. На този етап няма да задълбочавам разбиранията си в тази посока. Преминавам към продължение на мислите си в предишните есета… чети – и коментирай, когато имаш времежелание.

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 16.07.2009 @ 10:30:43
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

ІІІ Продължение

Мила Михаела,
Продължавам задочното събеседване с теб. Темата продължава да е за ОБЕКТИВНОТО И СУБЕКТИВНОТО В ПОЕЗИЯТА.
Намираме се в онзи абзац, в който си служиш с моя „образ за млякото” и развиваш добри интерпретации на субективното, до момента в който свързваш нещата с поезията:
„Понякога личните ни предпочитания са самата оценка, но не мисля, че може, следователно и не трябва да се избяга от пристрастията изобщо. Но и е наложително да се внимава с тях, много!”

Бягаш. Страхуваш се от нещо определено. Защо „ТРЯБВА”, какво е „НАЛОЖИТЕЛНО” ?? Въпроси, въпроси…

Аз избягвам тези само-програмиращи думи и изрази, водещи до канони, релси, правила. Това от терминологична гледна точка.

Когато шопът казва „От Искъро по дълбоко нема и от Витоша по-високо нема!!!” той си ВЯРВА. Какво значение имат твоите аргументи, ако той не иска да ги чуе и да види. В неговите светове той не е виждал по-дълбоки води и по-високи планини, а и да види случайно, няма да поВЯРва: „Е – такова животно нема!”

Ключовата дума тук е ВЯРА – талибан-научните работници когато я чуят, подскачат и се хващат за кобура. Така че, поВЯРвай на шопа – това е неговата истина, а че има и други ИСТИНИ – мн.ч.!! – не го вълнува.
Защо да ВЯРВАМЕ на шопа?? Защото сме ШОПИ - аз, ти и всеки друг - самоограничаваме хоризонтите си, поставяме си летви и тавани, които се страхуваме да надскочим...
Преди да премина към една много съществена тема – така наречената „Е – форма”, ще се опитам да направя обобщение.

Всяко нещо – включително поезията – което е част от човека и от човешкия живот на земята е субективно! Защото се ражда два пъти – първия път е в мисълта му, в главата му. Вторият път се материализира в сгради, мостове, написани черно-на бяло форми, наречени стих, разказ, катедрали…

]

Re: Котешка люлка
от mariq-desislava на 17.07.2009 @ 19:43:01
(Профил | Изпрати бележка)

напоследък са натъквам на мнения, че за да попаднеш в обятията на ГОЛЯМАТА, ИСТИНСКА поезия е нужно да се смириш, едва ли не да сключиш сделка против себе си, за да ти се отдаде слабоволево госпожа Поезия

не един и два пъти това ми бе наТВЪРДено(не намекнато) в последните дни

мисля, че ако не беше емоцията, стихове нямаше да има, а някои хора ми вменяват менторски, че когато поезията застане над емоцията това вече е Изкуство

пълен бълвоч, пълен субективизъм

на никого всъщност не му пука за поезията, всеки гледа да пише, да се изявява по някакъв начин, пък ако някой му обърне внимание, още по-добре(това е положението при повечето пишещи)

вземеш ли да се възприемаш насериозно и да си казваш: брей, че хубаво пиша, ето и другите ме харесват - с теб е свършено

много е тънка границата, която като нищо можеш да преминеш и от която няма връщане назад
сториш ли го - ти си загубен ЗА себе си
преставаш да бъдеш себе си
и се превръщаш в НЯКОЙ, който се стреми да бъде ХАРЕСВАН

това си е чисто, откровено самоубийство, защото стремейки се да докажеш, че си голям ТВОРЕЦ, ставаш противен сам на себе си и писането вече едва ли ще ти доставя това катарзисно удоволствие както преди

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 18.07.2009 @ 13:12:06
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

"пълен бълвоч, пълен субективизъм"

крайният субективизъм и крайният обективизъм си подават ръка в началото и в края на кръга - и става едно и също.

аз бих определил по-скоро тази инвазия на КРИТИКАРИ като краен обективизъм, защото, в повечето случаи, дори и когато критикарят оценява субективизма на своето лично мнение, той го налага като обективна истина, като единствена рецепта за поезия - просто защото той пише по-различно, а също, уви - защото ЗАВИЖДА. Вярно е, че в много случаи критакарят има някакво основание, защото ръкопляскащите бледи коментари показват, че е възможно дори да не е прочетено коментираното парче - регистриран е и такъв случай - и се създава егрегор, кръжок от ръкопляскащи, които пишат еднакво, примерно сиво.

Десинка, при твоето писане усещам, че не е така. Ти пишеш под диктовката на някакви вътрешни сили, материалистически нека да ги обясним като вдъхновение. Често те коментират истински - личи си че част от посланието ти е достигнало до четящия. Броячът и на коментиращите и на само четящите отчита върхови числа, често.

Така че, възможно е да почнат да ти тават акъл другояче-пишещите - по-често от завист. Защо? Ще се опитам на себе си и на теб теоретично да го обясня.

Автор-произведение-читател. Малко са читателите. Демократично се допуска почти всичко предложено за публикуване - нема лошо. Обаче производителността значително надхвърля нуждите. Получава се инфлация, криза - много подобна на икономическата, която ще се разяри с пълна сила наесен и по-късно у нас.

Всеки публикува с надеждата да бъде забелязан, оценен, коментиран. Когато очакванията надхвърлят резултата, следва разочарование, войни, битки, претенции, гръмогласно напускане на сайта и прочие.

Най-опасни са наистина хората, които се вземат прекалено на сериозно и са свръх-амбицирани. Такива често са получили криле че са ПОЕТИ благодарение на някой конкурс в Къртожабене. Знаеш моята позиция - не можеш да си голям творец, ако не си голяма личност. Няма професия поет. Изчезват и щатните бройки, на някаква друга длъжност, които се дават на изявени поети, за да преживяват някак си.

Освен работната дефиниция за ПОЕТ, която използвах пак тук в разговора си с Михаела, сега ще отбележа още една, друга страна на моите разбирания по въпроса - чисто прагматична:

ПОЕЗИЯТА Е ИНСТРУМЕНТ, СРЕДСТВО - за развитие на личността.

Духовно развитие, бих добавил, но тази думичка може да подразни някои. Средство - като например автомобила - за по-бързо предвижване от едно до друго място.

За подобно средство в моя живот съм използвал шахмата, спортния бридж, музикалната композиция и други

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 18.07.2009 @ 16:23:07
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

и приятели, и книги, но
особено
и
най-вече
ЧИСТОТО ГЛАДУВАНЕ

http://www.youtube.com/watch?v=Pmf1xGwm8Ak

]

Re: Котешка люлка
от mariq-desislava на 18.07.2009 @ 16:46:30
(Профил | Изпрати бележка)

http://www.youtube.com/watch?v=OM2kAgLvhQM&feature=related

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 19.07.2009 @ 00:34:11
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

http://www.tsarevets.com/news_profile.php?news_id=169&lang_id=1&curr_node=0

и аз съм като него

]

Re: Котешка люлка
от mariq-desislava на 23.07.2009 @ 15:46:40
(Профил | Изпрати бележка)

аз съм напълно съгласна, че писането (айде да не употребявам думата "поезия") усъвършенства личността до степен, непозната за личността

малко хора го усещат така и това е жалко, защото това пречи на развитието им

приемат писането като някакъв вид състезание за определяне на най-добрия, а такъв просто няма

и това, че времето ще определи кой заслужава да се нарече ГОЛЯМ и кой не, също не е вярно

сега всичко е на принципа: ако има кой да те бута навсякъде, сиреч ако имаш подкрепата на "силните" и ти ще бъдеш считан за ГОЛЯМ ПОЕТ

мисля, че не се раждаш поет, а ставаш такъв - някога, някъде

и никой не може да каже със сигурност кой е повече и кой по-малко, защото пак ще се стигне до субективизъм

натуралната поезия се ражда в безвъздушното пространство

ние не можем да направим друго

освен да слушаме

и да записваме

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 24.07.2009 @ 13:18:24
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

Десинка,

тук показваш удивително мъдри разбирания за творчество и поезията, браво

поезията като инструмент за личностно усъвършенстване - жалко, казваш, че малко хора така го възприемат.

Защо жалко? Винаги е било така - това е пирамидална структура. Ако ползвам изразите на Платон: най много са ОВЦЕТЕ, по-малко са ОНЧАРИТЕ-наемници, а ГОСПОДАРЯТ е един или няколко, малко. Ако няма овце, няма да има и овчари, няма да има и собственикът им..

"мисля, че не се раждаш поет, а ставаш такъв - някога, някъде"

цитирам те. Браво! И аз така мисля. Всеки има в себе си повече или по-малко развити кълнове на поетичното - от него самия а и от много други фактори зависи дали семенцето ще се развие, че ще даде и плодове.

Сред поне 90% от хората е разпространено обратното верую - че е призвание, не всеки може и т.н. "Или го можеш, или не го можеш" И как става така, че на някой господ е налял, а на други не е дал...

]

Re: Котешка люлка
от mariq-desislava на 02.08.2009 @ 11:15:19
(Профил | Изпрати бележка)

Понеже от доста време се чудя какво да ти отговоря на това, засега моят отговор е този: http://www.youtube.com/watch?v=lwQiQLqAKOA&feature=related

Не можах да го изслушам до края, защото ме хвана страх, обаче притежава необикновено въздействие.

]

Re: Котешка люлка
от ANG на 03.08.2009 @ 10:08:42
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

странното е, че наистина притежава огромно въздействие - благодаря ти за този подарък - Бийтълс, Революшън
и аз обикновено не го изслушвам докрай. А всъщност представлява натрупване на звуци и шумове - модерна, но не поп, а класическа музика. Според мен, тогава Бийтълс бързаха да пуснат нов албум, при това двоен, две плочи. Феновете им бяха в КИК и каквото и да имаше записано - все вървеше, така че това всъщност е пълнеж, шумов. Все пак въздейства. А можеш да прочетеш колко истерии имаше около албума - Белият албум, че този бил умрял, друг от сътаваи какво ли не - всичко това носеше масови истерии и естествено още по голям интерес към тяхната музика. А истерията на 10-15 годишни момиченца може да се види от много архивни видеоматериали от онова време

Благодаря, че ми припомни

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а