автор: traveller

...ще ви напиша себе си.
С две-три щрихи осъмвам лицето си
и понякога имам брада. Май съм мъж,
по рецепторите,
се осъждам на свят от жена.
Кой ме пита...дали съм създаван?
Или бурите нямат сълзи?
Самотата понякога става
полигон за отминали...
Спи!
Освети си поредния залез
като корен на нова вина
и от там ще е лесно да даваш
без да виждаш къде си.
Ела!
И събуй тази куца обувка
от която краката тежат
за да станат криле
е изкуство,
а дали си обикнал
страха?
Из черупката бродят спасения
уловими за другия кръст.
А под този, за който ме има
съм отново с очи
непотърсени...