автор: alefa

Не търси началото и края,
аз моля те;
бъди-безкрая!
От огън, светлина и
гръм взривоопасно нагледена-
ти любов на път си;
не вляво, вдясно,
а напред , напред, напред-
безкрайно устремена.
За някои ще си отиваш,
гледайки косите ти отзаде;
а за друг ще идваш;
-виждащ очите ти във мрака;
а ти само ще танцуваш,
бавно туист... .
И ще се свиваш-
после разширяваш.
И все така, да така: напред –назад:
трака-трак! Трака-трак .
Завинаги любов ще бъдеш-
без начало и без край.
А само след два –три века,
всяка обич – Стивън Хокинг,
в джоба си ще сложи.
Ще го почитат и обичат,
до Коперник, Галилей –
на стената за заслуги в рамка
ще слагат, препрочитат,
като красив динозавър,
в музеи ще зачитат.
Ще се смеят, че със черни дупки,
точки, струни, цифри и стрели;
божията воля обяснявал,
и с гравитацията пак се оправдавал;
теб необяснимо вечна :
енергия-ЛЮБОВ.
От зрънце едно-ти,
като фокус-бокус във вселена
крайна и огромна се превърна,
а после и отново в него
инфлационно се завърна.
И пак едно оризово зърно
- в слонче малко с рози
пак ще стане;
а после -в делфинче синъо
и така понякога в звезди.
И така безкрайно-
Ти Бъди.

K.