автор: mirei

не са ми нужни думи
но ги хвърлям -
монети в аязмото му вечер

дано откупя
здравеца на тази среща
босилека на сладката ни смърт

не съм заслужила да видя
как богомилият
се моли
и как ме храни
с двете риби на очите си

мен, жадната да вярвам -
възможно е мигът да се роди
от една несретна люспа време

под езика ми