автор: timon

Пътеките крещят под цветове от стъпки,
невидимо разнищили си отпечатък.
Следя рисуваните им стрели
зад смачкано мълчание,
преборило ненужен крясък.

Принадлежа ли на пространство,
оставило парчета кадифе на кръпки?-
Назъбени, скалисти тротоари,
разлистващи треви по плочника
с неонови кристални капки.

Кънтят безброй шумящи гласове
до моето очакване за допир,
от който болката да спре,
за да закръгли режещите тротоари!