автор: Gerlan

Забравени спомени
с развяти шалове
и шапки сламени,
на дървени салове.
Захвърлени, прогонени,
заразени със минало,
от времето отронени.
Като лава застинала,
пепел от река огнена,
морето недостигнала.
Въздишки недогонени,
С гърла пресипнали,
От живота поробени,
в робство несвикнали.
С платна от шалове,
и шапки сламени,
живеят на салове,
с рани отворени.
Край атоли коралови,
От никого, незаговорени.

17.08.04г.