 |  Ето, отварям главата си
както се отваря чекмедже.
Едно дължа на моите призраци:
ако пищят, не извръщам лице.
Аз обещах, че няма да забравя
как съм се чувствал, като бях дете.
Заклех се, че ще бъда Роки,
че ще съм силен, че ще бъда смел.
Сега, когато съм притихнал,
сърцето, моят инак верен пес,
лежи лениво. Даже да го викам,
гласът ми е останал без живец.
Публикувано от alfa_c на 25.06.2009 @ 22:55:02
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Послеслов на поражението" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Послеслов на поражението
от doktora на 26.06.2009 @ 23:49:36
(Профил | Изпрати бележка) | Едно дължа на моите призраци:
ако пищят, не извръщам лице.
Аз обещах, че няма да забравя
как съм се чувствал, като бях дете.
...не е поражение, руни, не е... |
]
Re: Послеслов на поражението
от fineluart (lu_popova@abv.bg) на 27.06.2009 @ 07:43:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.fineluart.com | Не знам дали идеята ти има нещо общо, но ми напомня за Дали и неговите странни фигури с отворени чекмеджета...
дали пък не са се разтекли именно от подсъзнателните импулси, породени от изскачащите детски образи от тях...
Сега, когато съм стаила дъх в разстилащата се пред мен зора, дали не чувам стъпките на малките крачета - плавни мигове от детство, надничащи зад избелели ракли, прикриващи дъх си зад стария скрин... |
Re: Послеслов на поражението
от RonnieSlowhand на 30.06.2009 @ 12:30:02
(Профил | Изпрати бележка) http://ronnieslowhand.wordpress.com/ | | Ами... Не баш. Идеята не е да сантиментализирам детството - децата понякога са по-почтени от възрастните и не се задоволяват с безгрижие. Обещават си да бъдат по-добри от родителите си, когато пораснат, и често не успяват. Стихотворението е равносметка на този провал. Както казва батко Ницше, всеки се превръща в онова, от което се страхува най-много. |
]
Re: Послеслов на поражението
от fineluart (lu_popova@abv.bg) на 03.07.2009 @ 01:31:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.fineluart.com | както има една дума - кой за каквото си мисли... :)
мисля, че схващам идеята ти,
просто, едно от нещата, в които съм вътрешно уверена е, че всеки пази вътре в себе си детайли от живота си, които са емблематични за по-нататъшното му израстване. Често тези неща са породени от бита на родителите, които детето схваща подсъзнателно, част от тях са въпрос на съзнателен избор.
В повечето случаи, стремежът да превъзмогнем авторитетите, е стремежът на волята да превъзмоне събствените си предръзсъдъци. А, провалът от това означава, че, когато не успеем да намерим себе си, такива, каквито се виждаме, всъщност сме намерили себе си такива, каквито сме.
Тъй рече Заратустра
(това е моето скромно мнение ;)) |
]
]
Re: Послеслов на поражението
от fineluart (lu_popova@abv.bg) на 13.07.2009 @ 02:14:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.fineluart.com | Абсолютно вярно! ...
Изкуството, затова притежава такава сила, защото търпи всякакви интерпретации...
От друга страна, притежава свободата, да се изразиш в рамките на безграничното, така, че да проникнеш отвъд границите на темперамента на зрителя (читателя, слушателя), докосвайки най-тънките струни на емоционалността му, оставяйки следа там, където никое влияние на реалността не достига..., следа, която само въпростният зрител може да остави в/за себе си...
Изкуството е разговор...
И всяка страна бива удовлетворена от него (по един или друг начин)....
Зависи си само от конкретният човек.
:) |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 1046
ХуЛитери: 3
Всичко: 1049
Онлайн сега:
