автор: angar

Завиждам на момчето, със което
такава булка в нощите ще спи!

За нежната свенлива чистота,
която всеки ден ще обожава,
за ярката цъфтяща красота,
която всяка нощ ще обладава!

Завиждам на ръцете му, които
на гъвкавия стан ще си почиват,
на устните, които до забрава
от нежния й дъх ще се опиват!

Завиждам ли? Защо - нима не зная:
любимите след време стават други -
не си остават прелестни до края,
а се превръщат в смръщени съпруги.

В дребнави разправии и кавги,
безцветно времето им ще минава,
и често, много често може би,
за този ярък ден ще съжаляват.

Но днес е като цвете сред полето,
като зорница утринна блести,
и аз - без срам - завиждам на момчето,
с което тя във нощите ще спи!