Не мога.
Не трябва.
Не ме гледай.
Посърват очите.
Не бива.
Небето е сиво.
Не чакай.
Всичко е свършено.
Това са самотни следи.
Тежък спомен,
изгубен в мечти.
Върви!
Без посока.
Полудели са знаците.
Остани...
Не трябва,
не мога,
прости...
Този бряг,
на който мълчим
не е истински.
Не е линия
на моята длан.
Сбогом.
Боли...
Душата
със сетни сили
пълзи.
И крещи:
Не мога,
не трябва
да кажа:
Обичам те....