автор: theheart_ofthefire

Когато се изплача пак ще бъда тук,
но днес съм мълчалива,зла ,а нежна
единствено към стария капчук-
погледна ли го– себе си поглеждам.

И знае, че не искам да мълча
и знае, че умирам да говоря
но някак си задъхвам се в тъга,
успея ли да я приспя- ще мога.

Навярно е защото ме боли
от седмото небе (нали се счупи)
и още го залепям със сълзи,
и още продължава да се срутва.

Когато се изплача пак ще бъда тук,
аз няма да забравя да говоря,
но казва ми най- тъжния капчук,
че ти ще си забравил . И не мога

да спра да плача, въпреки че днес
изплаках се докрай и не остана
дори една сълза , сълза за теб
и точно затова е много страшно.

Защото се изплаках и боля,
и беше безпощадно, и безумно.
Но теб ако изплача... ще крещя-
с последния си вик ще се погубя...