автор: nikolai4o

Оная лудост по дъждовни облаци,
Мъглите, дето падат като мълнии.
Пясък набразден на ситни плочици,
И морето, морето и вълните му ...

Зъберите, дето режат погледа,
Ония дългите тракийски гледки.
Пасищата, като гръд оголени.
И лозя, напомнящи на ситна плетка.

Камъните /кръгли/ по коритата,
Реките, дето жадни ги облизват.
На Пирин - тайнита разкрита
От стръмното й, най-високо близко.

Циганинът – бай Иван с акордеона,
на площада, дето плаче стари песни.
Мъката по старата ми, тъжна РОдина,
По която, чувствата ми, с огън са
                              премесени