автор: jantreya

Отслабнаха очите
и крадат ми
далечните пейзажи,
и звездите.

Съзвездията станаха
квадратни
и двойно повече
мъглявините.
Размазва се дори,
немузикално,
акордеонът на
Касиопея.
А как го виждах,
някога,
кристално,
и тихичко
под звуците му пеех.
Пригласяше
съзвездието Лира.
Сърцето
се разтапяше от нега.
Душата ми докосваше
Всемира,
прелитайки
край алфа-та му - Вега.
До късно през нощта
броях звездите,
Съзвездия сглобявах
и мечтаех .
През август
се рояха Леонидите.
Наричах си желания
и знаех,
че ще се сбъднат.
Вярвах до полуда.
Небето ме изпълваше
с копнежи...
Пораснах.
Остарях.
И се пробудих,
Но още нося
звездната му нежност.