автор: roza1

С оръфани нерви
още в зародиш,
с образ губещ
цвят след цвят,
очакването чака
своя кръговрат.
То дебне в ъгъла
от чувства,
иска нещо ново
да се случва.
Луната - нова,
нов деня,
не му достига това!
Иска да е нова нощта!
Във черното се гмурка
и бълнува с риби,
препуска лудо
по крила на пеперуди,
пречупва ежедневия
с луди намерения,
рие с копито младо
в души като мустанг,
прошарено се кипри
в нечии коси,
с надежда се оглежда
в моите очи.
Изтръпнало от чакане
търси си нощта.
Тогава ще празнува,
ще може да флиртува,
ще може да отпива
с нежност - властно,
без копита - страстно
онази сладост нощна,
(някой казват - грешна)
на своята-новата любов!

16.08.2004