автор: esme

Тя го чакаше.
Винаги в стаята.
Да се върне.
При нея.
След работа.
Пускаше музика.
Докато хапват.
Всяка вечер.
Вглъбена от щастие.
Само за него.
Се любеше нощем.
Все тъй прехласнато.
Тихо в екстаза.
Сутрин.
Кафе.
На верандата.
Заедно.
Пак нямаха нужда.
От думите.
Двамата.
После.
Изпращане.
С целувка по рамото.
Пуснала тайно.
В джоба му стих.
Всеки път.
Разделени.
Си общуваха.
Мислено.

В тази
мека
ехтяща
Любов.
Преваля битието му.
Като копнеж.
Три дни
след смъртта и
разбра,
че е бил женен за няма.
Години.