Утрин. По алеята на Яворов
тръгва разсънилият се ден
и надежди пролетни нарамил,
разцъфтява в изгрев прероден.
Не мислете, че си присвоявам
слънцето - поднасям го на вас.
Обичта си то ви подарява,
а на мен - крилете на Пегас.
Кипналите улици са ритъмен
инструмент със звучен коропит.
Вятърът фрлиртува с любопитството
и съблича погледа ни скрит.
Песенна молитва под кубетата
извисява в "Невски" пак мечти.
Радостта, събудила паветата,
в жълто пеперудено лети.
Въздухът ухае на предчувствие,
оцветено с пролетна нега.
Пожелай си нещо - ще се случи!
В София и точно днес, сега!