автор: SoLiS

Света се сгромоляса, като буря,
под невинните клепачи на нощта.
Разстреляна луна - по новолуние,
потъна във водата. И заспа.

Препъна се и вятъра под мачтите,
изгуби курса на намиране по тъмното.
Един моряк погледна във очите си
и там видя очите на отвъдното.

Куршуми от поройни многоточия,
раздираха тропическият зной.
Мъгла...мъгла...и слепоочия,
със евтини надежди за покой.

Извика някой "дръжте капитана!"
във въздуха ухаеше на смърт.
Един милион причини да те няма,
и само две с които да си тук.
...

Разтвори се небето и проблесна,
видяха се и няколко звезди.
Молитвите потънаха в океана,
на дъното на техните души.