автор: princesanebesna

И продължих нататък
без правила и без условности
и всеки миг ужасно кратък
нанизвах в мислите
надявах се и чаках
измислях си подробности
катерех се нагоре
и всяко връщане назад
бе равно на пропадане във нищото
но тръгвах пак
към онова сърце туптящо, същото
и вярвах, че дори да няма пътища
дори водата да изгаря в пламъци
ще се намери сила по-могъща
пътечка крива
ще отведе неправилното в правило:
че не е важно-първа или втора
и не е нужна никаква опора
ще разберат останалите хора
макар да казват
че живота е един и същи
в твоя е различно
няма първа, няма втора

той теб обича, той теб прегръща!