автор: rainy

Тълпи от внимание.
Мислите скитащи.
Усмивка - стена.

Дирят брутално,
ровят във черното -
търсят жива трева.

Поредната маска
непреходно същата -
гротескна скала.

Милостивичко крие
какво е останало.
Океан от сълза.

Думи механика,
присъствие нулево.
Поглед кристал.

Не от блясък
или пък жизненост,
а просто метал.

Дишаше всичко,
вече е минало.
Трева от корал.