автор: sradev

- Тук дават тапия за отвъдното, но ние да почакаме отвън, каза гробарят.

- Не сме ли в Шенген?
- Тук такъв е реда, отговори гробарят и премести едно охлювче от пътеката на листо в храста, Ето, бързат хората и тъпчат охлювите, и телепортира следващият охлюв на храста.
След малко и Началника излезна и ни подаде Тапията.
- Благодаря ви за професионализма, каза гробаря, очаквахме повече да чакаме.
- Виждам държите на професионализма, а душите как погребвате?
- Аз съм само по телата. Душите хората си ги погребват сами. Ей там.
- Но там е опашката за енергото.
- Това е опашката за Рая.
- Не се ли плащаше с добри дела?
- Не, приватизиран е и се плаща с обикновени пари. Добрите дела бързо ги хваща инфлацията.
- Ама ония ангелчета там вече се сдърпаха за косите.
- Да и тук се чуват сочните им думи. Така е след първите няколко часа чакане.
- А кой го купи Рая.
- Фирмата ТцТцТц, за това е на улица Тц и който се нареди на опашката повтаря ТцТц.
- А какво общо има енергото с рая?
- Ами нали трябва да произвеждат Еуфория, Щастие, Просветление... все енергия е необходима.
- Че то не беше ли горещината в пъклото?
- А, топлото ли? Там няма опашка, щото е много скъпо.
- А не минава ли с вяра?
- Е, то именно за това Раят фалира, обезвери се народа, ама пък се озвери и вярата я изяде инфлацията. А йорето е твърдо като желязо.
- Ами кризата?
- Я виж как расте цената на ТцТцТц. Каква криза ми приказваш, там криза няма.
- Добре го каза, отивам да си купя една акция Рай, та белким разбогатея.