автор: liulina

Всичко в живота е като един уникален филм заснет някъде и запаметен на диск в някоя вселена ...

Беше една сряда в средата на лятото на 1986 година. Едно осем годишно момиченце и братчето му бяха в една къща “Образцов дом” и огледална на два етажа. Те стояха в двора и се катереха със стълба по черешата за да свалят кукувичките от гнездото на една кукувица и да научат малките кукувички да летят. Все пак вие като зрели хора знаете, че те ще успеят, ама на кукуво лято. Така и стана кукувичките умряха за, което момиченцето съжалява и до днес ...

Бабата на децата работеше в обувен завод “Ромика” в Монтана и беше на работа. Те по цял ден се скитаха из махалата под черния мост над река Огоста. Наричаха ги софиянчетата и им се смееха, когато не се справяха с нещата като другите навикнали и жилави деца от махалата. Момиченцето се казваше Деси, а братчето му всички наричаха Тони. Деси и Тони притежаваха авантюристичен дух, особено Деси. Тя имаше богата фантазия и във всеки един миг измисляше някоя щуротия.
Една сутрин дядо им излезе по работа и забрави да отключи вратата на къщата и децата не знаеха как да се измъкнат от втория етаж. Деси веднага се сети да навържат чаршафи и да ги вържат за леглото и да се спуснат ... опитаха и успяха по по-лесния маршрут . От единият прозорец се стигаше с по сполучлив скок до парапета на стълбището. Деси помогна на Тони, защото той беше едва на шест. После с едно циганче Чочо си правеха скоби и целеха врабчетата по жиците. Крадяха буби, защото на близо ги отглеждаха или пресичаха реката и ловяха жаби, които слагаха в легени на двора като домашни любимци. Деси имаше една приятелка от циганската махала с, която се качваха на дудата отгоре на пътя срещу електротехниката. Понякога скачаха от покрива на гаража на Ивета с Ивчо синът на леля Тотка и чичо Рачо, приятели на бащата и майката на Деси и Тони. Често се разхождаха до “Дианата” и се катереха по римската стена или стигаха до язовира и ловяха гущери. Чочо и Иво им късаха опашките, защото знаеха, че пак ще им израстът. Говореше се, че в язовира има огромни сомове като чудовища и децата си разказваха разни истории и търсеха тези огромни чудовища с очи вглеждайки се в проблясващите от слънцето води на язовира.После щляпаха по поречието или се печаха или пък си правеха въдици от пръчки конци и туплиики, измисляха си тежести и събираха червейчета и се представяха, че ловят риба. Киното в града беше само едно и децата ходеха на високосна година, тоест рядко и винаги след това разказваха впечатленията си. Но това ставаше няколко години по – късно ...
Един ден през юли цялата рода барабар с майка и и баща и се бяха събрали в къщата, а тя гонеше някакво котенце из двора и изобщо не видя лейката и така се спъна и падна. Погледна в лейката и що да види едно странно парче месо. Помисли си ... “ не е от мен”, погледна си крака и побледня. От нея беше ... месото и беше изорано до кокал. Все още не течеше кръв и раната изглеждаше все едно от пъпеш е отрязана порязаница. Деси изкрещя и притисна раната с ръка. При крясъка и всички от къщата слезнаха при нея. Започнаха да я увещават да им покаже и твърдяха, че нищо и няма. Обаче щом зърнаха раната в миг всички побледняха и се затичаха за одеало взеха Деси на ръце и я понесоха към жигулата на лелинчо и . До болницата одеалото под нея се беше напоило стабилно с кръв. Сложиха Деси на една кушетка, под крака и сложиха подлога и установиха, че нямат упойка за да я зашият. Докторката взе решение да я шият на живо и и напъха една пръчка в устата. Една сестра и подаде ръката си и после съжали, защото Деси направо и я смачка от болката. Нямаше друг начин, защото беше загубила много кръв. Дванадесет вътрешни шева и шест външни, а от кръвозагубата подлогата и беше оставила белег отдолу на крака и той се задържа доста дълго време след като и излезнаха конците. Деси продължи да се катери дори и по покриви и следващото и по следващото и доста лета ...

“Вироглавото момиче на тати”, така я наричаше баща и ...