автор: Astis

Когато се стовари този дъжд
и силните му пръсти
запръскаха
безумни ноти
по петолинията на асфалта,

когато пролетта
издишваше любов и сила,
на моста горе,
смазан от вятъра
и ниското небе, стоеше мъжът
и чакаше
да дойде слънчевата му любима.

Когато се стовари този дъжд,
така зачатка,
че закова я в погледа на Минувача
заседнал пред отсрещното казино...
И той я скри щастлив
под своя син чадър
от мускули, парфюм и кожа,
и чак до бялата луна
от млечен кехлибар
останаха притихнали и нежни
от унес-на-игра,
и спленд без енд...А
влюбеният все там на моста
чакаше
да спре дъжда
                    и да просветне.

Когато дъждът
                 жетони за любов
подхвърлял...