автор: lita

Благодаря,че ръка подаде ми.
Благодаря,че пресъздаде ме.
Сътвори ме ти от кал и глина
и после пак при мен остана,а не си замина.

Всичко правеше за мен
и на всичко бе готов.
Блясък във очите изразен
подсказваше ми за любов.

Топлота от тебе бликаше,
ручей бистър от душата ти извираше.
С думи мили ми се вричаше
или казано на кратко – просто ме обичаше!

Но не бях готова да ти изразя
свойте мисли,свойте чувства.
Затова не не и провървя,
сърцето ми момента си изпусна.

Осъзнавам чак сега
какво оставила съм да си тръгне.
Няма вече топлота,
само студ от сутрин, па до де се мръкне.