Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 415
ХуЛитери: 0
Всичко: 415

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРусокосата и чернокосата
раздел: Разкази
автор: rumi

Звуците на гайдата изпълваха селския площад. Беше се извило едно кръшно хоро, свят да ти се завие. Момите потропваха в такт с музиката и краищата на шарените им престилки подскачаха нагоре-надолу.
Лазар не можеше да откъсне очи от едно красиво момиче в началото на хорото- Рада. Очите й сякаш откраднали късче от небето - сини, сини , а косата й…, ех , косата се извиваше чак под кръстта и винага беше сплетена на стегната плитка. Как искаше да зарови пръсти в тези медно - руси коси и .....
Гайдата рязко спрях и хорото се разтури сред весели закачки. Лазар проследи с поглед изгората си и се потопи в спомени. Как се прокрадваше след нея по пътеката към герана, как й разкри любовта си, пак там. Смъкваше забрадката й, разплиташе плитката и дълго, дълго галеше косите й . Често й казваше на шега:
- Ех, Радке, косите ти са ме омагьосали, сякаш с любовно биле си ги умила. Докато сплиташ тази плитка – твой ще съм.
- Не думай тъй, Лазо, без плитка няма ли да ме искаш? – срамежливо отвръщаше Рада и после двамата влюбени дълго се прегръщаха.
Заклеха се във вечна обич. Да свърши работата по къра и ще се сгодят. Но далече беше това време за двамата влюбени.
Най-близката приятелка на Рада беше Димана - с красиви, тъмни копринени коси. Бяха неразделни от деца. Но Димана също беше влюбена в Лазар. Тази любов я измъчваше и издигаше стена между двете приятелки, но тя не можеше да се освоби от нея. Щом видеше влюбените, нещо я стягаше и черна завист изпълваше сърцето й. Кроеше планове как да спечели любовта на Лазар.
Беше по жътва. Натежалите класове чакаха да бъдат прибрани сред песни и закачки. Бащата на Рада беше заможен човек и имаше много земя. Като застанеш на хълма край изсъхналата круша, докъдето ти стигне погледа все негова земя беше. Винаги имаше много селяни да му работят, но той не позволяваше някой от семейството да лентяйства у дома. Рада също работеше на нивата и нейните приятелки идваха да й помагат. Знаеха, че въпреки знойното слънце и следите от сърпа по нежните ръце, на нивата ще е весело.
Цяла седмица вече работниците бяха по полето. Утре трябваше да приключат. Въпреки умората, цял ден песните не секнаха, подмятаха се шеги. Лазар носеше студена вода на жътварите и все се увърташе край Рада, пръсваше я с водица и крадешком избърсваше с ръка кристалните капчици от устните й. После подръпваше дългата тежка плитка и побягваше. А звънкият смях на момата се забиваше като стрела право в сърцето на Димана.
Вечерта хапнаха на две-на три и всички легнаха, че трябваше да станат по дрезгаво.
Нощта спусна пелерината си над уморените жътвари и ги приспа с нежни песни на щурчета. Беше знойно дори и сега. Всичко беше замряло и спокойно.
Изведнъж нечовешки писък разцепи въздуха и стресна спящите. Рада се беше изправила и като луда се мяташе насам-натам. Объркани и сънени, приятелките й я наобиколиха, мъчейки се да я успокоят, но като попарени бързо се отдръпнаха назад. Нещо беше станало с косата й –тя стърчеше грозно на всички страни, а тежката плитка я нямаше, някой я беше отрязал през нощта. Рада потърси с поглед Димана да я утеши, но напразно - и тя като плитката беше изчезнала.
Стопи се Рада за месец, сякаш заедно с красивата плитка бяха взели и душата й. И Лазар се промени – вече не я посрещаше на герана, не я причакваша край портите. Не споменаваше и за женитба.
Днес, вече месец след злощастната случка, Рада стоеше на прозореца на стаята си и гледаше към хорото на площада. Не искаше да се показва – косата й все още беше много къса. А гайдата навън сякаш плачеше. Рада хвърли последен поглед в страни от хорото и видя Лазар да сваля забрадката на Димана и да разпуска красивата й руса плитка. Извърна глава, по навик потърси плитката си, да я преметне през рамо, но напипа само празната забрадка и горчиво заплака.
На сутринта намериха до леглото й само една снимка, откъдето се усмихваше красиво момиче с дълга руса плитка.


Публикувано от alfa_c на 17.06.2009 @ 20:48:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   rumi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.05.2022 год. / 05:56:31 часа

добави твой текст
"Русокосата и чернокосата" | Вход | 7 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Русокосата и чернокосата
от sineva на 29.07.2009 @ 16:31:50
(Профил | Изпрати бележка)
Разтърси ме...
Цялата!
Много е ХУБАВОООО... Руми!
МНОГО!
Майсторица си!
С обич!:)))))


Re: Русокосата и чернокосата
от kasiana на 17.06.2009 @ 21:00:16
(Профил | Изпрати бележка)
Вълнуващо!!!

Поздрав, Руми!!!

Касиана


Re: Русокосата и чернокосата
от rumi на 17.06.2009 @ 21:07:01
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, мила Каси!
Надявам се да развълнува и другите.

]


Re: Русокосата и чернокосата
от voda на 17.06.2009 @ 22:15:24
(Профил | Изпрати бележка)
Завистта на Димана е грозна, но обяснима.
Постъпката на Лазар е непростима.
При по-голям интелект, Рада би го разлюбила, виждайки празнотата в него...
Но други времена са били тогава.
Познаваш човешката душа, Руми.
Поздрав!


Re: Русокосата и чернокосата
от rumi на 18.06.2009 @ 06:08:45
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Ели. Наистина в наши дни всичко щеше да изглежда съвсем различно.

]


Re: Русокосата и чернокосата
от Omaia на 17.06.2009 @ 23:43:04
(Профил | Изпрати бележка)
Самсоновска е силата на косата!
Харесах!


Re: Русокосата и чернокосата
от rumi на 18.06.2009 @ 06:10:11
(Профил | Изпрати бележка)
Благодря, Омая. Желая ти ведър слънчев ден.

]


Re: Русокосата и чернокосата
от zinka на 18.06.2009 @ 07:13:59
(Профил | Изпрати бележка)
"Докато сплиташ тази плитка – твой ще съм"

Когато обичаме - всичко ни звучи красиво!
Така било е и така ще бъде...уви...

Върнуващо, Руми !


Re: Русокосата и чернокосата
от joy_angels на 18.06.2009 @ 09:11:58
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, Руми!


Re: Русокосата и чернокосата
от rumi на 18.06.2009 @ 21:38:42
(Профил | Изпрати бележка)
Извинявам се на всички, които са проявили интерес към моя разказ за техническата грешка, която съм допуснала в края, а именно :

"Рада хвърли последен поглед в страни от хорото и видя Лазар да сваля забрадката на Димана и да разпуска красивата й руса плитка."

Всъщност косата на Димана е тъмна.

Искрени извинения.