автор: LadyDy

Във Храма божи светлини блещукат
от запалените свещи,
гласовете
на хора
внимателно повтарят извивките на храмовия свод.
А аз стоя
без да помръдна
и без да мога да откъсна поглед
от свещения ти лик.
Не мога да говоря –
страшен вик
сърцето ми разкъсва
изведнъж
светът наоколо се пръска
на хиляди осколки от стенания...
Стоя.
Умирам и се раждам пак.
Душата ми се мъчи да напусне
несъвършената си, тясната обвивка.
Горещо ми е.
Нямам глас да викам.
Нямам
сълзи - да плача,
думи - да говоря
аз мога само нямо да се моля:
Дари, светецо, твоята закрила.
Не е за мен,
за онзи, който носи твоето име,
за онзи, който на разтворените длани
ме вдигна
към най-високата звезда,
и който
(аз зная, че това ще дойде време,
усещам вече смъртоносния му дъх)
ще ме захвърли
във най-дълбоката и безизходна бездна.
Но аз не искам състрадание или жалост,
и коленича пред олтара в този ден,
ръце протягам
и разлепям устни
една-едничка дума да продумам
"Пази го!"
Пази го
и бъди благословен

6 май 1991 г.