автор: alkaltchev

Ако щете вярвайте –
такъв е.
Може би
единствен
град в света.
Град във който
за да влезеш вътре,
стъпваш на
централния площад.
Рязко свършва
някак си гората.
Като в приказка си.
Като в сън.
Сякаш си
пред сцената в театър –
уж си вътре
а стоиш отвън.

Къщите са
като бяло ято
жерави
накацали на склон.
Влюбени
до смърт във планината
дала им
закрила и подслон.

Всичко е
като в картина тихо.
Скални чудеса
и красота!
И Белоградчик
е град – усмивка.
Сън наяве,
за една мечта.