автор: Jandra

за теб...
Няма за какво да разказвам...
обикновен малък град
с улични кучета...
Аз се разхождам отдавна
с една и съща пола...

дълго те нямаше
хората даже престанаха и да питат...

страхувам се да те забравя напълно
от грижи
побелявах
упорито и мълчаливо
се разделях винаги
с един и същи човек...

Даниел...

Препускат хиляди коне
по морските поляни
ярко слънце
като огромно петно се снишава...
А зад мен ме настигат годините

Стари, боядисани в синьо мъже
са застинали в кафенетата
Уморени жени обикалят
облечени като мен
и се хвърлят в морето...

Отпуснати старите дами
важно ситнят зад къдрави кученца
Господата свалят усмихнато шапки...

Фенерите са жигосани с плътски желания
на преситени блудници...

А аз вървя с малко нямо момченце
което стиска семки във шепата
А отсреща минава

сърцето ми...

Страхувах се да загубя
надежда...
нося ти спомени...

И отдавна исках да кажа
че...
това е сина ти..

Даниел...

Но вървя мълчаливо и
отминава мъжът под бомбето
Аз се обръщам назад...
Той е тъжен от времето сигурно
Сваля шапка на минаваща дама...

Аз се блъскам
в дъжда...