автор: kristi

По тялото ми
с шепот изтънява
изпразненият лунен дом.
Две рогчета
в изящно бяло
пробождат бродника ми -стон.
Китарата,
ритмично нощна,
разголена шепти... романс.
И струните й,
опръстени ловко,
вибрират в лунния каданс.
По тялото ми -
също пчелен восък -
рисуват влюбени вълни.
А нощният медар,
безумно нощен,
и мене как ме опръсти.