автор: fingolffin

Здравей, танцуваща със тъга
и с очи, откраднати от вселената.
Още ли населяваш
световете си
с мъртви видения!

Цъфнаха ли при теб липите?
Тук е такава суша.
Седя на брега с една раковина.
Помня, как унесено слушаше.
Прерязваш ме до корена чак
като изплачеш отнякъде.
Толкова ли, любима, е мрак?
Нищо ли не очакваш?
Съхнеш ли там на брега
на нашата пейчица?
Моя, солена сълзичке,
моя прекършена вейчице,
обещах да не ти пиша писма.
Смешен станах, прописах стихове.
Как, любима, да ти обясня
как жена ми поглежда скришом
и за нея ми е мъничко жал.
Без теб ежедневно умирам,
моя далечна, далечна печал.
Подигравай се, че пак импровизирам.