автор: sardonessa

Падаха сноповете.
Тази фраза я затисна с цялото си настоящо безличие и остана да тежи...
Плашеше се и в страха усмиряваше своите тълкования на минали случки, лица на хора, прагове на наситена умора, прагове в ума, волеви движения на крайниците...

Падаха сноповете тишина.
Все по-бавно ставаше и утрото, и смисъла му. Не очакваше новото, но някак настройваше ума си за него, тъй както тялото само настройваше безразличията в промените време на плътта. Истината ѝ се покриваше със сумата на дообработените фантазии, утвърдените противоречия и красивите спомени.

Падаха добрите снопове усърдие.
Тихо се откъсваше вече от наложеното наяве проявление на отнагоре дошлите обещани състояния на умиротворение в съня. Знаеше за сънищата всичко, което да не ѝ пречи да ги материализира смислено. Останалото, за което не знаеше, намираше посоките си навън.

Падаха и снопове любов.
Трудно ги подреждаше, защото в радостта от трудното намираше почти всички основания да бъде щастлива. Оплиташе ги на плитки, изтриваше с тях изтеклите емоции, целуваше до насита и пееше...

В отразените снопове светлина на чифт очи, падаше и самата тя.