автор: kasiana

Бучи в далечината
разсърден Сатаната
и ангелите гони
с изпотрошени клони.

А те му се усмихват,
към него бурно прихват
и счупените клони
превръщат се в икони.

Бледнее Сатаната,
печален поглед мята:
пред чудните икони
той тяма змейски брони.

И там, на хоризонта,
предаде бързо фронта.
Запяха пъстри чинки,
закапаха дъждинки...