автор: sashtata

Не е от времето.
Не вярвай на прогнозите.
Дъждът е само оправдание,
за размазания грим на делника
и за приведения гръб
на слънчогледите,
за бягствата ни
към пресъхналите покриви.
Дъждът е само оправдание,
че сме затънали във коловозите.
А си била там, знаеш го.
Вчера?
Отдавна?
Все едно - някога.
Ти си онова бяло петно
в ъгъла на душата му
и тъмния зной
на гръмотевично пладне,
и белега от кадифения бриз
на едно пропадане.
Била си там, знаеш го.
Шепа думи
и танц
по тънката жарава
на желанието...
После
денят те смачква
като ненужен лист
и те захвърля с яд.
Това е.
И не остава нищо друго
освен по цяла нощ
да се заглаждаш
с търпението на слепец
и по ръбчетата да гадаеш
вкуса на светлината.

И не е от времето.