Посвири ми, щурче,
твоята влюбена песен,
Малко, тъжно момче
в своята сребърна есен.
Аз прегъвам крак
до теб да приседна,
ще остана така
до Зорница последна.
И притихвам стаена
сама под звездите,
с песента упоена,
с любовта на щурците.
Клони свежда върба
за целувка с реката,
свириш с тъжна душа-
орис позната.
Композитор велик,
в самотата прописал,
а в сърцето - лист с ноти,
песента си записал.