автор: PLACEBO

50.
Изцяло мои, преживени, емоционални, цветни, прекрасни петдесет години!
Какво да ги крия – мои са си! Не съм ги откраднала, не съм ги получила даром! Благодарна съм на Господ, че ми ги е дал точно такива, каквито са! Съвсем скоро ще ги закръгля!
Около мен приятелите и близките постоянно ми обясняват, как не изглеждам на тези години, а младея! Много се развеселявам като ми го казват това. Вярвам им! Мога ли да не вярвам на приятелите си?!
Кой знае, сигурно нося някакъв такъв - свежарски ген по бащина линия – по-голямата част от фамилията изглеждат доста по-млади, отколкото са им годинките. Най-яркият пример – чичо ми Кольо – брат на дядо ми. Преди няколко дни чукна кръглото 90. Ако го видите - повече от 70 няма да му дадете! Бил е заедно с Коста Лулчев в затвора, Кръстьо Пастухов е бил от най-близките му приятели. За мен чичо Кольо е страшно велик и ценен човек. С него обичаме да обсъждаме политиката и живота. Звъня му онзи ден, за рождения ден.
- Чичоооо, хайде, да си жив и здрав, честит рожден ден! – викам в слушалката, за да ме чуе.
- Хайде, чича, благодАрим! Ти да си ми жива и здрава, детко!
Божкееее, детко! Детко на 50 години! Ама ми става едно мило и драго на душичката...
- Как си, как си, чичоооо?
- Е, как съм, чича... Ако ти реча, че съм добре, ше кажеш, че ми не прилича! Ако ти реча, че съм зле – па ше ме питаш – е като си зле, що ядеш, що се разсождаш?! Те така – никак не съм, чича... Ми ти как си, детко?
- Добре съм, добре, съм, чичо! Малко ми е притеснено, че в работата една неизвестност има...
- А, да ти реча, чича, че неизвестното е по-лошо от известното лошо!
Брех, пустият му чичо! Мъдрост отвсякъде!
Разменяме още някоя и друга дума и накрая чичо не пропуска да добави:
- Ти гледай да съ не ядосваш, чича, че от ядове файда никаква. И давай по Божиите закони, чича, да спиш спокойно!

По Божиите закони...
На 50 няма как да не се замислям за Божиите закони. Защото същите човешки – се правят от човеците. И са ужасно грешни. А и сега, около рождения ми ден – изборно време. Аз ли съм се пощурила, народът ли е изперкал... Ама толкова мръсотия, толкова злъч, толкова лицемерие в политиците. Да ме прощават, ама си мисля – дали спят спокойно? Сигурно... Иначе щяха да се сещат от време навреме и за Божиите закони.
Покрай Божиите закони се замислям и за греховете. Винаги около рождения си ден мисля за това, какво съм съгрешила. За да знам кое е мой грях и кое не е, трябва да работи съвестта ми. Мисля си, че често я подлагам на преглед и я тествам. Дори и хвърлянето на малко боклуче извън кошчето, принуждава съвестта ми да се разбунтува и да ме накара да се върна няколко метра назад, да се наведа, да взема боклучето и този път да стрелям точно в кошчето. В това време съм изпуснала, разбира се, очаквания автобус на препълнената спирка, и душата ми е подложена на поредния изпит – да бъде проверена дали заради невзрачното боклуче ще изпитам ядното чувство, че съм изпуснала рейса. Обаче на 50 – предпочитам да е безветрие в душата ми заради нещо толкова дребно. Успокоявам се, че съм запазила околната среда чиста и че просто така е трябвало да стане и че щом се случва, значи и нещо друго ще се случи след това. Разбира се, че “другото” не закъснява – на спирката се появява мой стар колега, с когото не сме се виждали от сто години. Не стига, че се разпознаваме (“ееее, слънчице, ама ти не си мръднала, все същата си си!”), ами и сме запазили онези чисти приятелски чувства от старото време. Казвам “старото”, защото хората от моето поколение делим времето на “старо” и “ново”. Както всяко време, и тези две имат своите предимства и недостатъци. Сигурно всеки човек, като достигне прекрасните 50, дели времето на “старо” и “ново”. И така, да не ставам досадна, ама срещата с колегата излезе много ползотворна и за двама ни в делово отношение. Е кажете ми, друг път като не уцеля кошчето, как да не се върна да оправя нещата?!
Та... думата ми беше за греховете. Седем са на брой. Копирам ги директно така, както ги намерих някъде в интернет. Както и добродетелите, които ги лекуват. С техните латински наименования:

похотливост (luxuria) - целомъдрие (castitаs)
чревоугодничество (gulia) - лишение (frenum)
скъперничество (avaritia) - щедрост (liberalitas)
леност (acedia) - трудолюбие (industriа)
гняв (ira) - търпение (patientia)
завист (invidia) - добродушие (humanita)
горделивост (superbia) - смиреност (humilitas)

Ето, да започна от номер 1 – похотливост. Естествено, въпросът, който ми идва в главата, е – похотлива ли съм. Потърсих значението на “похотливост” - похот, сласт, сластолюбие, сладострастие, еротика, половост, страст, чувственост. Ми...да си призная жена съм, обичам еротиката, ама чак пък да съм похотлива?! Целомъдрието е добродетелта, която се противопоставя на този грях. Надникнах пак в интернет - целомъдрието е християнска и будистка добродетел, чрез която човек се въздържа от похотливо поведение и производната от него копулация. Олеле.... ОБАЧЕ... в крайна сметка, съм човек и не смятам да ми поникват криле. Дотук – лошо, Седларов, лошо!
Да видим номер 2. Чревоугодничество. Край с мен. Като се замисля само, че понякога правя чудеса от храброст, за да хапна някоя вкусна тортичка, или пък – за любимото ми късо черно кафе съм способна да дам много пари и да извървя хиляди километри? Ясно... трябва да се подложа на лишение. Сега разбирам, че глобалната криза е един страхотен инструмент хората да се преборят с един от седемте смъртни гряха!
Номер 3 – скъперничество. Е, най-накрая – това е нещо, което не познавам. И Слава Богу, защото иначе бих била много нещастна. Аз обичам да раздавам, когато имам. Пък и да нямам, раздавам каквото имам – от душата си. Ха тъй... малко да се успокоя.
4 – леност. А, не съм от тия, как’ Сийке! Това, че обичам в събота или неделя да се излежавам, не го отнасям към леността. Просто имам нужда от релакс и си го позволявам, когато усетя, че бушоните ми са преди гръмване. Ама иначе – яко работа. Така е – трябва да се яде, респективно – живее! Хе-хе! Как звучи на латински – индустрия! Ама напоследък нещо индустрията ни е заспала...страшна работа! Икономиката ни страда от четвъртия смъртен грях – това е истината!
Номер 5 – гняв. Това го изпитвам понякога. Както виждате – лекува се с търпение. Мисля си, че много съм пораснала в това отношение – с търпението. И се чувствам добре. Ама имам още много път да извървя. Да съм жива и здрава де! Пътят е затова – да се върви!
Номер 6 – завист. Веднъж, като бях малка, сигурно трети или четвърти клас, се разплаках, защото на една съученичка й бяха купили ролкови кънки, а на мене нямаше как да ми купят – просто родителите ми нямаха излишни средства. Тогава майка ми, светла й памет, ме прегърна, и ми каза:”Моето момиче, в живота си често ще срещаш хора, които ще имат повече от теб – и кънки, и колела, и по-хубави дрехи, и други неща. Ако искаш и ти да имаш всичко това, се постарай ти сама да го постигнеш с онова, което имаш като знания и умения. Ако не – недей да завиждаш на другите. А ти си ми най-умното дете на света, и аз съм сигурна, че отсега нататък няма да завиждаш никому!” Помня думите на майка си – сега знам какъв урок ми е дала милата ми майчица. Мразя завистта. Аз съм си аз. “OMNIA MEA MECUM PORTO” – “Всичко мое нося със себе си”.
И така – стигнахме до последния смъртен грях – горделивост. Схващате тънката разлика между горделивост и гордост, нали? Замислям се над понятието “здравословна” гордост. Защото тя е някак си свързана с доброто самочувствие и вярата в себе си. Горделивостта е инструмент на Его-то. То си мисли, че е недосегаемо, и че всичко, което лети, е негово. Докато.... Докато някое обстоятелство не те застигне и не те принуди да се смириш. Да се смириш, не да се примириш. Мисля си, че го нося този грях в себе си. Боря се. Успешно или неуспешно, времето ще покаже.
Грешна съм, то е видно!
Човек съм, то се знае!
На съда е ясно, да влезе убитият!
А на мен ми е ясно, че връщане назад няма и някак си като че на шега ставам на 50. А се чувствам на 18!
Не желая никакви подаръци – имам си всичко!
Знаете ли какво желая, ако решите да ми подарявате нещо?
Напишете ми по нещо! Каквото и да е! Ама нека дойде събитието де!!!
А аз, един ден, да съм жива и здрава, като чукна... колкото Бог ми е отредил.... ще отворя онова, което сте ми подарили от сърце, и ще го чета с Любов към Вас!
Обичам Ви!

Свети Дух, 2009

От Сатурновата дупка
Ваш репортер
Евгения Маринчева