автор: anelim

Кой каза, че само слабите жени
били красиви
и грозни са налетите с плът?
Кой излъга,
че богатите са щастливи,
а с празен джоб – човек си без път?
Кому повярвах,
че светът ме ограбва и всички
хвърлени камъни целят моята глава?
Защо търся място тясно и тайно
с надеждата да се скрия и да се спася?
Как така обърках посоките
и зарових глава в пепелта…
Та аз съм красива, богата и волна
не само днес, а от как светува света…