автор: kasiana

Затварях рани дни и нощи,
но мойте рани кой затвори?!
И всеки мисли, че съм мощна,
щом за тревоги не говоря…

А аз съм трепетлика малка
и като всички съм ранима.
Какво че в мен живей Весталка-
и тя душа, и тяло има…

Но няма право да живее
и миг за себе си… Бездомна,
тя затова неспирно пее –
да заглуши далечен спомен.

Да заглуши, родени чувства
от мъжки поглед магнетичен;
и да прикрие в стих изкусно
ищаха див и вулканичен…

Да може пак за благославя
света със утринни зеници…
И да гаси онази лава –
в душата – с бисерни сълзици…