автор: Ika

Над морето, понеже валя,
и защото небето се сърди
вместо капки, изпрати роса,
/сякаш кашляше старо и мъдро/
едри бисери - лед от сълзи
/ те приличат на звездни парчета/
и целуваше в транс тая вода,
всички светли, бургаски момчета.
В някой мой, най–предишен живот,
аз навярно в Бургас съм живяла-
малка черупка на морския бряг,
или песен на дюната бяла.
Тези спомени пишат във мен
най-страхотните пролетни песни
и целува морето момичето в мен,
и живота изглежда чудесен...