автор: jelyaznovski

- И какво?
- Нищо. Тръгнахме, стигнахме. И се разделихме- аз нагоре по реката, Пешо остана до вира, точно до бостана. Купих една диня, бая голямка, и я накиснах до Пешо- да я пази, да се изстудява.. До надвечер.
- И кво?
- Връщам се надвечер, както ти казах, гледам Пешо заспал над пръта, а един шаран легнал по гръб във вира, яде динята и плюе семките по водата.
- И кво?
- Остави и на мен един резен, че ще ти скъсам джуките – му викам. Той се хили. А Пешо се събуди, ахна от страх и бухна във вира. И аз се хвърлих да го вадя и кво да видя – шаранът закачен зà влакно и всъщност си яде от помена. И като го опънах малко, чак тогава разбрах, че това е шаранът, дето го хванах сутринта на идване.
- И кво?
- Извадих го. Пешо де…